Тема на броя
Автор: Илияна Йотова
Уважаеми дами и господа,
Неведнъж именно пред немалко от присъстващите на днешната ни дискусия съм споделяла, че основното предизвикателство пред абсолютно всички по-големи и по-малки играчи на световната карта са промените, които трябва да извършат във вътрешен план. Какви ще са нужните промени, как те ще бъдат идентифицирани, какъв начин за провеждането им и – не по-малко важно – кой ще ги провежда – всеки играч ще решава сам за себе си.
Европейският съюз, или по-точно казано, неговият предшественик – Европейската общност за въглища и стомана – се роди в първите години на Студената война. Безпрецедентно състояние на международната обстановка в човешката история, характеризиращо се с тотално противопоставяне на обособени социално-икономически системи.
В такава среда, непосредствено след края на Втората световна война, когато цяла Европа е в руини, на мнозина се струва, че се е сбъднало пророчеството на немския мислител Освалд Шпенглер за „Залеза на Запада”, направено след ужасите и края на предходната Първа световна война. При това този „Залез на Запада” се възприема от мнозина като състояло се събитие. В такива условия, в които мирът в душите на хората ще настъпи малко по-късно от мира на оръжията, лидерите на няколко държави в Западна Европа решават да обединят усилия и да предложат постепенното изграждане на проект, който ще решава въпросите на мира, чрез социалната и икономическа стабилност. Това е именно онзи социален въпрос, който взриви междувоенна Европа в края на 30-те години. Изграждането на адекватен икономически и...
прочети повече